Качвам се в автобуса. Още с влизането усещам, че не съм сбъркала мястото - задушно е, а миризмата едва ли може да бъде оприличена с една единствена дума. Тя е смес от каквито ви дойдат наум човешки изпарения без значение, от коя част на тялото произхождат. Непоносимо е! Сядам до прозореца и с плавно движение на ръката отварям прозореца. Не беше трудно. Господи!!! Ще минат около 10 минути докато въздуха се нормализира поне малко, а имам гадното чувство, че от тапицерията на всяка седалка се изпарява повече и повече воня. Дори и от тази под мен... Ако бях анимационен герой, може би щях да виждам как от тях се извива отровно-зелен дим, а лицето ми щеше да е мораво-зелено, с изцъклени очи и голям Х (хикс) на устата. Разбирам, че ги мързи да изчистят каквото и да е по рейса, но въздуха.... Едва ли струва толкова усилия, колкото това е просто начин на живот. Спомням си като бях малка, на село гледах да чистя на прасетата ( все пак, ядем ги по Коледа), обаче колкото и чисто място да имаха , винаги си лягаха в лайната - просто така им беше комфортно. Та и в нашия градски транспорт така...
Дотърча отнейде контрольорката, а аз си вдигам картата за проверка - хич не ме и отрази. Припна нашата кокона да затваря прозореца. Блъсна го, а след това ме изгледа злобно, метна един финален поглед на картата, след това се врътна и след като се увери, че автобуса е напълно капсулиран, седна кротко до шофьора и си загукаха за поредния отвратителен ден, който имаха щастието да преживеят. 
Няма проблем - аз получих своите 10 минути време на свеж въздух! Е, тук слизам... Оставям ви на топло в уютната ви кочинка! Няма да лъжа, че ми е било приятно, но ви обещавам - при следващата ни среща аз пак ще отворя прозореца! Докато съм жива, никой няма да ме лиши от правото ми да дишам свеж въздух !