Постинг
18.06.2009 03:52 -
Котката
Автор: teenconfessor
Категория: Тя и той
Прочетен: 2372 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2009 11:44
Прочетен: 2372 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 18.06.2009 11:44
- Тя е котка! - каза той и запали цигара. Сега не ме поглеждаше. Очите му блуждаеха някъде надалеч и не спираха да се лутат. Сама не знаех какво правя до него. Вярно,че доскоро се залъгвах, че може би ще се получи между нас, но плана на Всевишния е друг. И този път съм втора, и този път съм другата, заменимата и не толкова желаната. Все още не унивам - все пак някой трябва да играе тази роля. Наблюдавах всяко негово движение или жест, дума, мимика - всичко. Търсих онзи малък детайл, който подсказва за чувства, за плам, дори за жар - аз ще разпаля пламъка! Но не открих нищо освен студения му поглед и приказките за Нея, безкрайната история на неговия живот. Не знаех как изглежда когато се усмихва, не знаех дали въобще е способен да изпита радост. На шегите ми не се смееше, а само изпуфтяваше и извърташе глава настрани. Бях решила, че това ще е последната ни среща, друга не исках, а и не желаех да го моля.
- Защо е котка? Наричал си я "коте" ли ?
- Не.. - промълви и облак дим излезе от устата му. Впрочем цигарите никак не му отиваха. Пушеше от най-силните. Не зная как се чувстваше отвътре, но отвън вида му извикваше у мен само съжаление.
- Котката е странно животно. Обича да се гали в теб, докато те накара ти сам да я погалиш. Да почувстваш меката й козина и да искаш да я прегърнеш, да я задържиш близо. Да я глезиш, да усетиш мекотата дори по лицето си. И когато обгърнеш малкото й телце с цели шепи, когато почувстваш,че я притежаваш, че ти принадлежи, те драска и хапе. Забива зъбите си надълбоко в кожата ти, а ноктите изстрелва мигновено, оставяйки кървави следи, които не зарастват бързо. А когато зарастнат остава белег. Белега, който щом погледнеш ще си спомняш, че тя не може да бъде опитомена, не може да бъде притежавана, но поиска ли може да притежава теб. Дори след раните и белезите, ако дойде някой ден до теб и нежно измяука и се отърка в крака ти, ще я погалиш. Ще целунеш малката й муцунка и ще се радваш ако я чуеш да мърка. И все пак ще знаеш, че не я притежаваш - тя притежава теб. Притежава любовта ти, а не ти нейната. И трябва да решиш дали искаш да обичаш котката и да не получаваш нищо в замяна, или да потърсиш друго животинче, което може да обича и да бъде обичано. Но разбира се, белезите остават, а с тях и спомените за онова сладко мъркане....
Изкриви си устните сякаш в усмивка.Цигарата догаряше в неподвижната му ръка. Погледна надолу и след секунда отново вдигна погледа си:
- Изходите са два: или имаш котка, или не.
- Ти имаш ли?
Той хвърли фаса и го настъпи бавно.
- Не, -каза, - имам само белези.
Дъха му стана черен за последен път.
- Защо е котка? Наричал си я "коте" ли ?
- Не.. - промълви и облак дим излезе от устата му. Впрочем цигарите никак не му отиваха. Пушеше от най-силните. Не зная как се чувстваше отвътре, но отвън вида му извикваше у мен само съжаление.
- Котката е странно животно. Обича да се гали в теб, докато те накара ти сам да я погалиш. Да почувстваш меката й козина и да искаш да я прегърнеш, да я задържиш близо. Да я глезиш, да усетиш мекотата дори по лицето си. И когато обгърнеш малкото й телце с цели шепи, когато почувстваш,че я притежаваш, че ти принадлежи, те драска и хапе. Забива зъбите си надълбоко в кожата ти, а ноктите изстрелва мигновено, оставяйки кървави следи, които не зарастват бързо. А когато зарастнат остава белег. Белега, който щом погледнеш ще си спомняш, че тя не може да бъде опитомена, не може да бъде притежавана, но поиска ли може да притежава теб. Дори след раните и белезите, ако дойде някой ден до теб и нежно измяука и се отърка в крака ти, ще я погалиш. Ще целунеш малката й муцунка и ще се радваш ако я чуеш да мърка. И все пак ще знаеш, че не я притежаваш - тя притежава теб. Притежава любовта ти, а не ти нейната. И трябва да решиш дали искаш да обичаш котката и да не получаваш нищо в замяна, или да потърсиш друго животинче, което може да обича и да бъде обичано. Но разбира се, белезите остават, а с тях и спомените за онова сладко мъркане....
Изкриви си устните сякаш в усмивка.Цигарата догаряше в неподвижната му ръка. Погледна надолу и след секунда отново вдигна погледа си:
- Изходите са два: или имаш котка, или не.
- Ти имаш ли?
Той хвърли фаса и го настъпи бавно.
- Не, -каза, - имам само белези.
Дъха му стана черен за последен път.
Търсене
За този блог
Гласове: 476
Архив
Блогрол
